Катедралата Свето-Станислава катедралата – това е православен храм, намиращ се в град Велики Луки. По-рано катедралата носеше името на петър и павел Соборная църква, която действала при жените Вознесенском манастир.

Историята на издигането на Вознесенского девичьего манастир корени дълбоко векове. Манастирът е построен на мястото на по-рано располагавшегося на това място Ильинского манастир, който е бил опожарен по време на "лошият време" в края на 16 – началото на 17 века. В 1715 година по периметъра на манастира е построена каменна ограда, съответно, вътре си и бе приел Вознесенская църква, също изградена от камък. Църковни настоятельские квартали бяха построени от камък, а братски килии вырубались от дърво. Освен това, на територията на църквата били: пералня, кухня, две коровьи, малък навес, караульная възел и голям плевника за съхранение на фураж за крави.

Свето-Станислава катедралата е построена през 1752 година от тухли на парични средства игуменьи на името на Маргарита Карцева. Храмът е издигнат в стил барок по тип "восьмерик на четверике". Църквата има три престола, основният от които е престол в чест на Възнесение господне; в 1826 г. до главен престола са пристроены още два – Благоверных Светите князе Борис и Глеб, както и на Свети Пророк Илия.

Катедралата се състои от галерии, разположени от страна на запада, а също и църковния веранда, крила, разположени от двете страни, граненой апсидной част, висока камбанария, на която оставаха девет камбани, най-голямата от които тежи 188 паунда и 37 килограма, и припокриване на храмовия купол грибовидной форма. В интерес На внушительном колоколе имаше надпис за това, че на 10 февруари 1828 г. камбаната вече се намира на камбанарията на девичьего Вознесенского на манастира, а се е случило това събитие по време на царуването на великия руски император Николай Първи; създаване на камбани, станало възможно благодарение на ревност и старанию игуменьи Ксенофонты; отлитие камбани се е случило в град Москва, на известния завода Николай Самуил, отговорен за работата се превърна в Врабчета Аким.

В Свето-Вознесенском катедралата се пази икона на древен произход, който е особено почиталась местните енориаши – това е икона на Богородица, наречена "Всички скърбят радост". По същия начин, не по-малко почитаемыми са и мощите на някои православни светци. Известно е, че през 1913 г. при манастира е живял 130 послушници и 36 монахини.

До Вознесенскому катедралата в своето време са били приписани на някои църкви: домовая църква Дванадесетте Апостоли, Казан кладбищенская църква, разположени на манастира ферма и няколко параклиси: Священномученика Харалампий, Св. Александър Невски", лечител и Свети Великомъченик Пантелеймон.

През 1918 г. се проведе закриване на Вознесенского на манастира, след което през май 1925 г. напълно прекратено някаква дейност в манастира и в храма. Преди началото на Великата Отечествена война, всички камбани са били отстранени, а сградата е на камбанарията е напълно демонтирана. Не само Вознесенскому на манастира, но и повечето други манастири и катедрали на Великата Отечествена война нанесе непоправими вреди и на големи щети, но заслужава да се отбележи, че никакви ремонтни или възстановителни дейности не принималось по този повод. Църковна сграда скоро е било предадено на т. нар. градски торгу, а в най-храмовом сграда оборудвали нормално зеленчуковия магазин.

Актуализиран Станислава храм освятили едва през 1990 г., а през 1992 г. тук са се превърнали се извършва услугата. Към днешна дата при Спасо-Вознесенском храма работи Неделно училище. В това училище се преподава православно вероучение, което се основава на специален курс на протойерей Серафим Слободского под името Божия Закон; като допълнителен материал преподаватели се използват и други разнообразни помагала, в които да могат да се запознаят с основите на Православието и прочетете православната детска художествена литература. Също така в училище има кръг бродерия "Сръчни писалки", както и кръг на поделкам от естествени материали.