Църква и манастир Благовещенья е построен в Марсале в края на 15 век на мястото на по-древен храм, който се превърна в ризницей нова църква, а други окружавшие му помещения бяха преустроени в параклиса. Една от тях е посветена на светия Онофрио – сега изгубена мраморна статуя се превърна в място за погребение принцове Петрулла. През 16 век е бил построен параклис за семейството на знатен Гриньяни, в която дълго време се е намирала статуя на Мадона дел Пополо работа Доменико Гаджини. Днес тя се съхранява в Катедралния храм в град марсала.

Вътрешното пространство на църквата, с изключение на параклис Мадона дел Пополо, - отражение на минали епохи. Множество паметни плочи са украсени подове и стени, сред тях – плака нотариус Росарио Алания ди Моция (1799 г.) и изискани саркофага на семейства Реквизенс и Гриньяни, които са направили църквата на бившия мавзолей. Когато-тогава църквата Благовещенья е един от най-важните паметници от епохата на Възраждането в Марсале.

Срив на покрива и унищожаване на голяма част от обстановката, в резултат на бомбардировките през Втората Световна война представляват голяма трудност за реставрация на сградата. Сегашната уредба на църквата изглежда студен и негостеприимным – не помагат мраморно покритие на пода, желязо вита стълба в основната зала и частично запазен покрив.

В последните години църквата е адаптирана под градската библиотека, в която са били съхранявани открити през 1979 г. документи от историческия архив. През 1996 г. приключи реставрацията на манастира Сан Пиетро, и голяма част от библиотеката е била транспортирана там, въпреки това, историческият архив остана в сградата на църквата.

Особена ценност представлява манастир, църквата Благовещение. Най-стари части са били построени през 14-15 век. Вътре могат да се видят фрески, датированные 15-16 векове и изпълнени в стил, характерен по-скоро за източна Сицилия. През 1862 г. манастирският комплекс е станал собственост на Министерството на финансите, което в края на 19 – началото на 20 век е дало му карабинерам (конна полиция). След Втората световна война манастирът се оказа изоставена и започна постепенно да запада е неговото най-горния етаж дори съборени от съображения за сигурност.

Едва през 1990-те години започва реставрационни работи, в хода на които е била възстановена манастирския двор. Точно в центъра открихме кладенец и чан, бившият част от определено подземно помещение, определяне на които засега остава неизвестно. Днес в манастирски комплекс се намира Изложба на Съвременно Изкуство, и се провеждат различни схващания.