Музей "Двор на стария ишува" – частна колекция, съхраняване на паметта за живота на евреите-на Ерусалим в ерата на Османската империя и по-късно. Това е музей на стари предмети – според днешните времена странно, отчасти на необясними моменти дори отблъскващо, но е много интересно.

Ишувом наричат всички еврейското население на Израел-Израэль, т.е. на територията на днешния Израел до образование на нея държава. Строго погледнато, трябва да се прави разлика стария ишув – ашкеназскую религиозна общност, възниква в Ерусалим през XIX век – и ишув нов, формирана след 1882 г., когато в Палестина бяха привлечени от Европа евреи-преселници светски възгледи. С течение на времето това противопоставяне бъде облечен, под стария ишувом започнаха да разбират всички евреи, живели в Палестина преди 1948 година.

Разположен музей в старата сграда на малка, повече подобни на коридор, улица Ор-Хаим. Дом на повече от петстотин години. Според легендата в него е в 1534 г. е роден известният кабалист и богослов rebbe Ицхак Luria. На иврит обикновено се нарича съкратено Ари, така че сградата на музея е също често се наричат дом Ари.

Принадлежи към къщата на семейство Вейнгартен – собственици и живеещи тук, в една от стаите до 1948 г., когато Еврейският квартал са паднали в хода на обсадата на иорданскими войски. Жители попаднали в плен. След Шестдневната война от 1976 година Вейнгартены са се върнали и са създали тук историко-етнографски музей.

Събрание изненадващо за Ерусалим, където всеки камък си спомня целите на хилядолетието: това е мебел, прибори, инструменти, които получили от обикновени семейства "само" сто – сто и петдесет години. Животът ашкеназов, проведената в крайна бедност, е посветена на изучаването на Тора. Семейството обикновено ютилась в единствената стая. В музея е пресъздаден интериорът на тези помещения: дребен "буржуйки" от керосин кутии, тенекиен умивалник, с медна посуда. Лукс – желязо легло: такава поискал от съседите на време за една жена да може на него да се раждат. В близост до малка стая – тайната synagogue: Османската империя запрещала евреите изграждането на храмове.

Стаите излизат в тесен двор, в който се вари всекидневният живот: тук подготвят и перейки, наблизо играеха деца. Тоалетната е в двора – единственият в цялата къща, близо – бункер, където са събирали дъждовната вода. Цареше антисанитария, висока е детската смъртност.

През XX век стандарт на живот за малко се изкачи: в експозицията на музея има шевна машина, устройство за въртене на бельо, необичайна ръчна кафемелачка с тежко колело-маховиком. От тавана виси една електрическа лампа: с идването на британците в Палестина тук са проникнали блага на цивилизацията – ток, водопровод.

Къща Ари позволява да усетим атмосферата, в която те са живели еврейски преселници, да се оценят трудностите, с които те се сблъскват. И още едно събитие известен сградата: в 1948 г. на негово прага на собственика на дома, главният равин на Еврейския квартал Мордехаю Вейнгартену след напускането на Палестина британците дадоха ключ от Сионских порта. За първи път от времето на разрушаването на Ерусалим от римляните ключ от града се върна на евреите.