Паметник Мусе Джалилю, татарска поет и патриоту, се намира главния вход в Казанския кремъл, в близост до Спасской кула. Скулптурата е инсталирана през 1966 година. Автори на паметника са скулпторът В. Д. Цигаль и архитект Л. Г. Голубовский.

Паметник представлява комплекс, състоящ се от гранит площадки трапецовидна форма, оптимистичен над нивото на земята, скулптура на поета и гранитната стена. От страна на площада до паметника на Хилядолетието се издига гранитна стълба. В центъра на композицията е цветна градина, а в близост до него са пейки, изработени от полирани гранитни камъни. В бронзовата паметник факс подпис на поета. В гранитната стена на стилизирани изображения на глътки и цитати от текстове Джалиля. Една от редовете особено известен: "Животът ми е песен звенела в хората, Смъртта на моя песен борба ще прозвучи".

Джалиль (Залилов) Муса Мустафович е роден на 2 февруари 1906 г., екзекутиран в затвора Плетцензее 25.08.1944 г. В 1956 г. той е награден със званието Герой на Съветския Съюз (посмъртно).

През 1914 -1919 г. поет учи в Казанском медресета, през 1919 -1924 г. – г. в Оренбург в Татарском института за народната просвета. През 1925 – 1927 г. Муса е работил като инструктор окръжни комитети на ВЛКСМ. От 1927 до 1931 година той се учи в Московския университет и вече работи в детски списания, издавани на родния съда. През 1933 г. Муса заведует на отдел за литература на вестник "Комунист". През 1935 година той работи завеждащ литературната част в Татарски оперна студия, която се е намирала в Москва. Вече на тези години започва да излиза компилацията на него текстове на съда. Той пише популярни песни и романси. Той е и автор на либретто операта "Алтынчеч", която през 1948 г. е удостоен с Държавната награда на СССР.

От 1931 до 1941 години Муса е отговорен секретар на управителния съвет на Съюза на писателите на ТАССР. През 1941 г. той е призован на фронта кореспондент на вестника на втора армия шок, която е озаглавена "Смелост". През 1942 г. той е бил сериозно ранен и е бил взет в плен. Преминава през концентрационни лагери в Прибалтика, Полша и Германия. В немски плен, той организира група от татар военнопленници, които водят подривна работа против фашистите. В лагери и в затвора Моабит в Берлин, той продължава да пише стихове. 25 август 1944 г., той, заедно с другарите си по подполью е бил екзекутиран. Това се случи в нацистка затвора Плетцензее.

Чудо, през Белгия и Франция, достигнаха двама от неговите тетрадки със стихове, написани в плен. В тях е 93 стихотворения. Ндсв са получили името "Моабитские". За този цикъл стихотворения Мусе Джалилю през 1957 г. бе присъдена на Ленинская награда.