Храмов комплекс Тофуку-джи Снимка: Храмов комплекс Тофуку-джи

Храмов комплекс Тофуку-джи, основан през XIII век, е стигнал до наши дни във вида, как стана, след реконструкция през 1890 г., а известните градини – в това, в какво ги пресъздава майсторски градинско изкуство Мирэй Сигемори през 1939 година. Манастирът е разположен в юго-източната част на Киото.

Храм, превърнал се в основата на целия комплекс, посочени в 1236 г. монах Ани по заповед на едър политика за ерата на Камакура Кудзе Митииэ. Будистки монах принадлежи към школата на Риндзай и задочно обучение в Китай. След завръщането си в Япония, той основал храм, чието име получен от комбинация от две имена храмове на града Нара - Тодай-дзи и Кофуку-дзи. По-рано в състава на манастира е имало повече от петдесет църкви, а сега – само на 24.

Портите на храма Саммон се считат за най-древните сред порта японски храмове на дзен-будизма и имат статут на национално достояние. Тяхната височина 22 метра, а тройната конструкция символизира освобождаване от желания и конвенционалното мислене чрез посвещението към дзен. Храмът също е включен в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО.

На територията На манастира са няколко градини, най-известните от които – Северен, Южен, Западен и Източен, а също и градина Hojo. Всеки има своя визия и свой интерес.

Площадка Северен градина прилича на шахматна дъска, на която квадрати от мъх, осеяни с каменни плочи. Южна и Източна представляват алпинеуми. В първия са разположени четири групи на камъни в черен площадка. Подреждането на камъните във втория повтаря фигура звезди в съзвездието Голямата Мечка. За Източната градина използвани камъни, бившата на база на фундаментите на сградите на храма. В Западния градина растат азалии, храсти, бонсай, които са осеяни с острови от мъх. В градината, разположен в близост до сградата за служители на храма (Hojo), парцели, обзаведени с чакъл и покрити с мъх, се редуват с храсти азалия, които приложен към форма параллелепипедов.

Храмът привлича много посетители през есента, когато се изчервявам кленови листа, и манастирът се превръща в един от най-живописните кътчета на протокола от Киото.

Мога да допълнят описание