Градина Исуй-ен в Наре се състои от две части, всяка от които е самостоятелна градина. Така, западната част на първоначално е градина на малкия храм, който се намирал на територията на известния будистки храм на Кофуку-дзи. През 1670 г. тази земя е купена Киесуми Митикие, разбогатевший дубильщик кожи. Обзавеждането на градината той се занимава с 1673 по 1681 години, по-специално, построил две къщи под сламени покриви Сансютэй и Тэйсюкен. Името на един от тях – Сансютэй – даде настоятел на храма Манпуку-джи училище Обаку Мокуан, тя се превежда като "къща на три чудеса".

Обзавеждането на източния градина се е занимавал през 1899 г. от предприемача Секи Тодзиро, нанявший за тази архитект Хоритоку, представител на училище Урасэнке. В тази част на градината са построени няколко къщи за чайна церемония и спокойна песен към него.

През 1939 г. и двете градини са били купени и са обединени пребиваващ Легла Дзюнсаку Накамура, за да се създаде на тяхна територия музей Нейраку, в която да се съхранява колекция от традиционната японска керамика. Музеят е отворен само през 1969 година, в основата на колекцията са предмети от керамика, събрани Дзюнсаку Накамурой. Общо има над две хиляди експонати.

Градина Исуй-ен заема площ от 13, 5 хиляди квадратни метра. В централния езерото градина се намират два острова. На тях са монтирани скулптура журавля и костенурки, които в японската култура са символ на дълголетие. Формата на езерото прилича на йероглиф за "вода", а самото име Исуй-ен се превежда като "градината на водата". Водата на езерото се сервира от река Есики, която тече в близост до градината.

Разположен по протежение на хълмовете Вакакуса и Касуга градина Исуй-en се отличава с атмосферата на спокойствие и тишина. През пролетта той дава възможност да се насладите на цъфтеж сакурой, а през останалите сезони помага да придобием представа за японския градински парковом изкуството XII-XIX век.