Църквата Сейнт Елизабет де Хонгри, посветена на свети Елизавете на Унгарски и на Дева мария на Милосърдието, въплъщава в себе си историята на Европа – и за добро, и за лошо.

Първо, църквата е била параклис на францискански манастир. Мария Медичи положи я на първия камък през 1628 година. Освети храма на осемнадесет години Жан-Франсоа Пол дьо Гонди – бъдещият работник Фронды и кардинал де-Видин, а след това коадъютор на архиепископа на Париж. Църквата е тясно примыкала до Тамплю, които след поражението на ордена на тамплиерите осъществяват Малтийски Орден, и е смятан за идването на малтийските рицари.

По време на революцията тук организираха склад за храни за животни (удивително е, че са запазени сто прекрасни издълбани дървени панели XVII век, изобразяващи сцени от Стария и Новия Завет). Енорийския свещеник отец Blaga Жиро, не отказавшегося от своята вяра, закололи върхове по време на септември клането 1792 година. Сега той е причислен към лику блажен.

Именно от тук, от Сейнт Елизабет де Хонгри, подадена последно причастие на Луи XVI, содержавшемуся преди изпълнението на кулата Тампля. Картината в църквата показва ужасен момент сбогом на краля със семейството си.

Сградата се върна неговата мисия през 1829 година, но по време на мащабна реконструкция на град Сейнт Елизабет де Хонгри е загубил своята параклис – барону Осману трябваше да се освободи място за улица Тюрбиго.

Днес църквата Елизабет Унгарска окормляет Малтийски Орден в Париж, чешка, унгарска и китайска общност (китайски появят още след Първата световна война), семейство францисканците и всъщност енория. Когато на тържествена празници всички се събират заедно, особено остро се усеща, че Църквата на Вселенската.

Фасадата на сградата е украсена с Пьетой, напомня за това, че това е църквата на Дева мария на Милосърдието, и четири статуи. На първия етаж – статуя на свети Луи, съвременник на Елизабет Унгарска, а женската фигура по лявата ръка от входа – изобщо не самата Елизабет, както можеше да се предположи, а Евгения, съпруга на Наполеон. Статуи на кралица Елизабет и Франциск от Асизи, който е вдъхновил си в аскетизъм, скромно са разположени на горния етаж. Такава и беше Елизабет – дъщеря на краля, съпруга на ландграфа на Тюрингия, предпочитавшая скромност и простота. Тя раздавала милостиня, да помогна на бедните; любим съпруг Лудвиг във всичко й помагаше. Когато той умира от чума по време на кръстоносен поход, Елизабет влезе в третия францискански Орден (за обикновените хора), напълно подари на себе си, на бедните и болни, работи в построена от него болница буквално до пълно изтощение и почина, след като са живели живот, изпълнен със святост. Тя е на 24 години.