Йезуит коллегиум в Полоцке е основан през XVI век, при царуването на Стефан Батория. Полоцк – традиционно православен град е бил заловен по време на Литовската война през 1579 година. За това, за да одобри в него католичество – основната вяра на Великото херцогство Литва, кралят се обърна към иезуитскому духовенству с молба да се намери в Полоцке манастир и коллегиум.

В 1580 г. коллегиум е осветен. От този момент Полоцк се превръща в един от големите европейски религиозно-просветен институт за издирване, център. Освен религиозни дисциплини, тук се преподават социални науки: реториката, езици, музика, античную литература.

Въпреки факта, че Полоцк е ябълка на раздора между Русия и Великото княжество на Литовския, въпреки многократни разруха и пожари, коллегиум се развива и израства, отстраиваясь всеки път по-добре и по-красиви. През XVII век, при коллегиуме вече действала библиотека, художествена галерия, аптека, благотворителна болница, е драма и печатни двор.

През 1777 г. Екатерина II, известен със своите интереси към иезуитскому реда, със специален указ на разрешила отвори в Полоцке католически новициат. След забраната на дейност иезуитского на ордена в Европа, Полоцк се превръща в своеобразна иезуитской столица. Тук идват изтъкнати учени и религиозни дейци.

В 1812 г., по указ на император Александър I Полоцкий йезуит коллегиум е превърната в академията. През 1820 г. поради опасенията на властите, мисионерската дейност на йезуитите на територията на Руската империя академия е затворена, а йезуитите са прогонени от Русия.

През XIX век в стените на бившия иезуитского коллегиума първо установяват Полоцкое висшето училище, след Полоцкий кадетский корпус. В съветско време тук е действала военна болница. От 2005 година в бившия иезуитском коллегиуме са разположени два факултета Полоцкого държавен университет: историко-българистика във филологическия и информационните технологии.