Гробницата на Жулиета представлява саркофаг от червен мрамор 13-14 век, разположена в криптата на бившия манастир на капуцините в Верона. Днес това е една от най-популярните туристически забележителности на града, към която се отправят хиляди влюбени двойки от цял свят, които искат да видят усыпальницу героиня на легендарната пиеса на Шекспир.

За първи път се споменава за гробницата се появи в историята на Луиджи да Порто в 1524 г., който е написал, че "един от криптата на храма е древна усыпальницей само вид Каппеллетти, и там лежеше прекрасна Жулиета". Веднага след публикуването на тази история до безымянному украсен каменен саркофаг започна истинското поклонение, което по настояване на властите е било прекратено само до средата на 16 век – гробницата са се превърнали в резервоара за съхранение на вода. На следните два и половина века саркофаг се оказа забравени и изоставени, но в 1807 година, в светлината излезе роман Жермены де Стомана "Карина", в която авторката небрежно спомена за гробницата на Жулиета, разположен в Верона. В обществото се създаде нова вълна на интерес към това място, която не затихва и до наши дни. Страстни фенове на Шекспир и "Ромео и Жулиета" откалывали в памет на парчета саркофага, и един от неговите фрагменти дори направихте украса за императрица Мария-Луиза Австрийска, втора съпруга на Наполеон I. Това, разбира се, не можеше да не се отрази негативно върху опазването на гробницата. През 1868 г. я измести от склепа към стената на по-стара църква и е издигнат над нея портик с арки. Още три десетилетия по-късно в близост до инсталирали фрагменти от антични надгробни плочи и колони, а в 1907 година около част на портик се появи мраморен бюст на Шекспир. Най-накрая, през втората половина на 1930-те години, когато на екраните излезе филм на Джордж Кьюкора "Ромео и Жулиета", саркофага на пренесоха вътре в църквата. Скоро там също има пощенска кутия за писма, Джульетте. Между другото, послания не остава без отговор – на тях отговори надзирателят на манастирския комплекс Еторе Солимани, бивш инициатор на прехвърляне на гробницата. През 1970 г. в сградата на църквата е бил създаден малък музей стенописи, а самата гробницата на Жулиета се превърна в музеен експонат.