Във Вилнюс, един от най-старите готически сгради е църквата на св. Никола. Той е един от оцелелите в католически църкви, която е паметник на историята и архитектурата. Преди втората световна война църквата св. Николай е бил център на литва в религиозния живот.

Основава църквата още по време на царуването на княз Гедиминас – преди вземане на католичества в Литва. Тя е построена за чуждестранни търговци и занаятчии.

Каменната църква е построена в продължение на пет години, тъй като през 1382 година. И първото документално споменаване на това сакральном съоръжения датират от 1387-1397 години. Както и много храмове – църквата много пъти реконструировался и наново. Историците твърдят, че е останала документален акт на посвещаване на църквата в 1514 година.

След пожар през 1749 г. в архитектурата на храма са направени промени, направени в стил рококо. По времето на нашествията на Наполеон храм, както и много други сгради, е значително по-засегнати от войските на френската армия. В първата половина на хіх век към храма пристроил кула-камбанария, носящую черти на класицизма, така е изградена каменна ограда. През 1972 г. по проект на архитект Джонас Зиболиса храма отново отреставрировали.

Почти квадратен, малък по размер, храм с масивни стени, построена от червени тухли, има типични черти в стил готика, удачно съчетани с елементи от романски стил.

Храмът е трикорабна зального тип с къса трехгранной аспидой и диагонални контрфорсами в ъглите. Скромен портал на храма съживят декоративни редиците от профилирани тухли. Триъгълен фронтон е украсена с три групи ниши с различна височина. В стените аспиды са устроени ниши.

В двора близо до храма през 1957 г., са установили статуята на покровителя на града – Св. Христофор, и, който загина по време на бомбардировките на Вилнюс, ксендза – Кристуласа Чибираса. Статуя на свети Христофор с детето в ръце и текст на пиедестал е създадена от скулптора Антанасом Кмеляускасом, по искане на прелата Человаса Кривайтиса.

Вътрешният интериор на храма със своята елегантност и красота много по-различно от скромен външен вид. Четири восьмигранных пилони, прибрана от фасонного тухли, поддържат окото на трезорите. Килевидная арка разделя пресвитерий от нефов.

Църквата има три олтара. Централен олтар украсен със статуи на Свети Христофор, Света Тереза, Света Клара и Св. Йосиф. Между колоните са разположени фигурки бебета. Ляв олтара толкова украсени със статуи на Свети Казимир и на Свети Георги, и този начин на св. Никола. Десния олтар украсен с барелеф на Траур на Божията Майка.

Към 500-годишнината от смъртта на великия литовски княз Витовта Велики през 1930 г., благодарение на усилията на виленских литовците в костеле е издигнат паметник. Самият паметник е създаден от бронз и мрамор Рафалом Яхимовичем. През 1936 г. около паметника бе издигната ограда с двата меча.

След втората световна война в костеле е инсталирана мемориалната плоча в памет на настоятеле църква Кристуласе Чибирасе, служившем в храма от 1924 до 1942 години.

В наши дни храмът действа – в него се поддържат от услугата на литовски език.