Сауссайд хаус Снимка: Сауссайд хаус

Сауссайд къща-къща-музей на семейството, вписавшего си страница в историята на Великобритания. Може би не са най-ярки. Но е сигурно, изпълнени с кураж, любов и преданост.

Къщата е построена Робърт Pennington, известен с това, че се придружава от крал Чарлз II в изгнание в Холандия. След като загуби сина си по време на епидемия бубонной чума, Pennington 1687 переселился от Лондон, "Уимбълдън", на селището в рамките на няколко мили от столицата. Тук холандските архитекти изградили му къща, която виждаме сега – интериорът му пази спомена за живота на поколения в продължение на почти три века и половина.

По страни на главния вход са две статуи, които, както се смята, скулптурни портрети на съпругата и дъщеря на Робърт Пеннингтона. Краснокирпичный имение в различно време са посещавали прадядо на кралица Виктория принц на Уелс Фредерик, лорд Байрон, лейди Ема Хамилтън и неговата героична любовник адмирал лорд Нелсън. Променен състав на семейството Пеннингтонов, тя вступала в родствени отношения с други фамилиями – с английски Мэллорами, шведски Мунте, а къщата стоеше нерушимо.

През 1907 г., праправнучка на Робърт Пеннингтона, Хилда Pennington-Мэллор, омъжена за личен лекар на шведското кралско семейство Аксел Мунте. Шведът е не само лекар, но и талантлив писател. Един ден той обсъди своята книга "История на Сан Микеле" (спечелил най-продаваната) с издател Джон Мюрреем в градината Сауссайд-хауса, и този съобщи, че преди един век точно в тази градина своя предшественик, съименник и също издателят Джон Мъри е обсъждал с лорд Байроном издание на произведения на великия поет.

Син на двойка Мунте, Малкълм, става британски войник, той се бори в тила на нацистите на територията на окупираните от Скандинавия и Италия. Е награден с Военен кръст за храброст. След войната започва педантичен възстановяване на Сауссайд-хауса, повредени от хитлеристките бомби, открита за обществеността. Имението и сега принадлежи на потомците на Пеннингтонов-Мэллоров-Мунте, понякога те живеят тук, но по-голямата част от сградата – това е вече музей. Към него се простира прекрасен дива градина, отглеждане, без пестициди и хербициди. Нищо чудно, че го обичах червеношийки, дроздове, чинки, големи пъстри кълвачи, сови и сойки.

За дългата фасада се крият стаи, обзаведени с мебели от XVII век, доставшейся от основателите на семейни гнезда. На стените – превъзходната колекция от картини, събрани в продължение на векове. Множество елементи мълчаливо свидетелстват за невероятни семейни истории, вплетающихся в историята на Великобритания и Европа. На работния плот в кабинета си – снимки на членовете на семейството, в трапезарията с огромна маса, в музикалната хола на пиано, разположени бележки, на маси от прозорци – свежи цветя от градината. В дома се плъзгат сенки на отминали, в салоните има отзвуки живот, който не ще се върне вече никога.

Мога да допълнят описание